»лечение
... пирогенните агенти.
Чрез блокиране на циклооксигеназата НСПВС потискат образуването и активирането на тези биологично активни вещества и така повлияват благоприятно възпалението, болката и повишената температура.
Повечето ненаркотични аналгетици проявяват обезболяващото си действие като повлияват периферни структури, свързани с болковия симптом. Установено е обаче, че например метамизолът (познат у нас най-вече като аналгин) засилва отделянето на някои ендорфини (вещества, които се образуват в организма, въздействат върху централната нервна система и потискат болката. Поради това този медикамент има по-мощен аналгетичен ефект в сравнение с другите НСПВС. Той потиска и някои висцерални (на вътрешните органи) болки.
Повечето ненаркотични аналгетици имат и т.нар.
антиагрегантен ефект – намаляват способността на тромбоцитите да се агрегират, т.е. да се “слепват” и така да образуват тромбози в кръвоносните съдове. Такъв е търсен ефект при редица сърдечно-съдови заболявания.
Затова тези медикаменти намират място при лечението и профилактиката например на исхемичната болест на сърцето, мозъчно-съдовата болест, хроничната венозна и артериална недостатъчност и др. В тези случаи се използва предимно ацетилсалициловата киселина (Аспирин), но в дози по-малки, отколкото използваните за постигане на антипиретичен и аналгетичен ефект. Напоследък се приема, че еднократна дневна доза от 100 мг ацетилсалицилова киселина е достатъчна за профилактика на съдовите тромбози.
Клиничното приложение на ненаркотичните аналгетици е голямо – те се използват срещу болката и възпалението при:
• ревматизъм и артрити в острата фаза,
• хроничната фаза на ревматоидния артрит,
• заболявания на ставния и мускулния апарат, които имат възпалителен характер и изразен болков симптом – бурсит, тендинит, остеоартрит, анкилозиращ спондилит и др.;
• при главоболие с неопределена генеза,
• зъбобол,
• дисменорея,
• невралгични болки – радикулит, невралгия и т.н.
• Широко...