»лечение
Независимо от другите прояви на основния патологичен процес, болката сама по себе си може да създаде значителен дискомфорт и да влоши качеството на живот на страдащия. Затова, независимо че преди всичко се налага лечение и отстраняване на основния проблем, предизвикващ болката, в практиката много често се прибягва до нейното отделно повлияване.
Медикаментите, които се използват за нейното лечение, се наричат
аналгетици (от гръцки
analgesis – обезболяване). Най-общо аналгетиците се делят на две големи групи – наркотични и ненаркотични.
Наркотичните аналгетици
Те имат по-ограничено и контролирано приложение – само от специалисти и под строг лекарски контрол, защото при по-продължителното им приемане може да се стигне до патологична зависимост (наркомания).
Наркотичните аналгетици са лекарства, които потискат болката или предотвратяват появата й без да повлияват другите видове сетивност или съзнанието. Те действат главно върху централната нервна система и имат редица нежелани странични ефекти – в една или друга степен потискат дихателния център, могат да бъдат токсични, при продължителната им употреба се стига до пристрастяване и т.н.
Основен източник за получаване на природните и полусинтетични наркотични аналгетици е изсушеният сок от плодовете на сънотворния мак
(Papaver Somniferum), наречен опиум. Неговият обезболяващ ефект е бил забелязан и използван още в древността. Опиумът съдържа множество алкалоиди с обезболяващо и спазмолитично действие – морфин, кодеин, папаверин и др.
В днешно време наркотичните аналгетици се използват за повлияване на силни, неподаващи се на действието на другите аналгетици болки и то изключително в болнична обстановка или при строг лекарски контрол.
При болки, предизвикани от злокачествени процеси, те могат да се прилагат за по-продължително време, а при силни болки без злокачествен характер – инцидентно или за кратко (например при остър миокарден инфаркт, при тежки травми, тежки бъбречни колики...