Диабетът е заболяване, при което тялото не може да произвежда или не може (в достатъчна степен) да използва инсулина – хормонът, който е необходим за превръщането на захарта, нишестето и друга храна в енергия, необходима всеки ден на организма.
Причината за диабета продължава да не бъде изяснена въпреки че медицината вече е сигурна в наличието на генетични предпоставки, както и на такива, свързани с фактори на околната среда. Наднорменото тегло и застоялият живот без съмнение са сред тях.
Захарният диабет е ендокринно заболяване, което се характеризира с хронично повишаване на нивото на захар в кръвта в следствие на абсолютния или относителен недостиг на инсулин – хормона на задстомашната жлеза.
Когато човек се храни, панкреасът произвежда съответното количество инсулин, чрез който захарта се прехвърля в кръвта, за да бъде доставена за производство на енергия от клетките. При диабетиците обаче панкреасът произвежда по-малко от необходимото (или въобще не произвежда) инсулин, или пък клетките не реагират адекватно на произведения инсулин, глюкозата се натрупва в кръвта и се изхвърля чрез урината, т.е. тялото изгубва своя главен източник на енергия.
Диабетът води до нарушения на всички видове обмен на веществата, поражение на кръвоносните съдове, нервната система , както и на други органи и системи.
Поради това рискови фактори за появата на заболяването са например високото кръвно налягане и високият холестерол. Комбинирани с наличието на диабет те се превръщат в основна опасност за здравето – статистиката показва, че около 65% от диабетиците умират именно в резултат на сърдечно заболяване.
Затова и контролът върху нивото на кръвната захар, кръвното налягане и холестерола са основополагащи за намаляването на риска.