»как се възприема
За възприемането на болката изключително голяма роля играе
психологическият и емоционален фактор, който е силно индивидуален. Понякога дори един и същ човек може да възприема еднакви по сила болкови стимули по различен начин в зависимост от моментната си психологическа нагласа.
При позитивна психологическа настройка болката често се понася по-лесно. При хронично нервно-психично напрежение, стрес и умора обикновено дори и по-слаби болкови стимули се понасят трудно. По принцип индивидуалните разлики във възприемането на болката се отнасят до нейната интензивност, поносимост и до начина на отреагиране.
Прагът на болката, т.е. силата на сензорното дразнене, което я предизвиква, всъщност показва съвсем минимални разлики при отделните индивиди.
От физиологична гледна точка
болката е вид сетивност, която включва възприемане, провеждане, осъзнаване и отреагиране на болковите стимули. Сетивността е функция на нервната система.
Болковата сетивност (т.нар. ноцицептивност) се осъществява от структури и функции на нервната система, обединени в т.нар. ноцицептивна система. Образно тази система може да се определи като много голяма телефонна мрежа, в която главния мозък е главната телефонна централа, а гръбначният играе ролята на централен кабел. Хиляди по-малки нервни влакна също както телефонните проводници свързват разположените по тялото рецептори за болка с гръбначния мозък, а оттам - с главния. Информацията по тези "кабели" се предава с огромна скорост чрез електрически импулси.
Болковите рецептори (т.нар. ноцицептори) са структурите, които възприемат дразненията, предизвикващи болка. Тези рецептори са милиарди и представляват специфични нервни окончания, разположени сред различните тъкани. Най-голямо е количеството им в кожата и лигавиците, но има и в мускулите, костите, ставите, вътрешните органи, дори и в кръвоносните съдове.
Болковите рецептори са високопрагови, т.е. реагират с възбуждане на нервен сигнал само при силни...