»ревматизъм
Особена група възпалителни ставни заболявания са т.нар.
реактивни артрити. Те се причиняват от инфекция, но инфекциозният причинител не се установява в ставите. Най-често тези артрити се развиват след инфекция на
• пикочо-половата система,
• чревния тракт,
• носоглътката и горните дихателни пътища.
Като самостоятелни болести в тази група могат да се посочат
ревматизма и
синдрома на Райтер.
Наричан още болест на Буйо-Соколски, ревматизмът представлява инфекциозно-алергично възпалително заболяване, засягащо съединителната тъкан, с предимно засягане на сърцето, ставите и централната нервна система. Болестта започва остро или протича хронично с периоди на изостряне.
Обикновено след преболедуване от ревматизъм се развиват сърдечни пороци, наречени ревматични.
Най-често от ревматизъм боледуват деца и млади хора. Честотата на заболяването е 1-2%.
Ревматичната болест е последица от инфекция, причинена от стрептококови бактерии. Най-често стрептококите се заселват и развиват в носоглътката, като причиняват ангина, синуит, скарлатина. Около 3% от преболедувалите от стрептококова инфекция заболяват след това от ревматизъм.
Решаваща роля за
поява и развитие на ревматичната болест има повишената чувствителност на организма и имунната му система към стрептококите - те предизвикват ревматично заболяване само когато организмът стане свръхчувствителен към тях.
Съществуват данни, че в някои случаи ревматизмът се предизвиква от вируси (вирусна инфекция). Като общи предразполагащи фактори се сочат
• простуда,
• влага,
• студ,
• недохранване.
Стрептококите (особено т.нар. бета-хемолитични) съдържат по своята повърхност специфичен белтък. В резултат на имунна реакция между него и антителата в организма се развива тежко увреждане на съединителната тъкан, което засяга сърцето, централната нервна система, ставите на ръцете и краката.
Средната продължителост на ревматичния пристъп е между...