Въглехидратите: незаслужена лоша слава
Лошото име, с което се ползват въглехидратите, подвежда мнозина, загрижени за диетата си.
здраве.bg
... до клетките на тялото ни.
Най-често срещаните дизахариди са бялата захар (сукроза), лактоза (млечна захар) и малтоза (комбинация от глюкоза и галактоза, която се среща в пълнозърнестите храни). До тук всички въглехидрати, които изброихме, са форми на захарта.
•
Полизахариди
Ако повече от два монозахарида се комбинират, говорим за полизахариди. Броят на монозахаридите участващи във формирането на полизахарида формира т.нар. «късоверижни въглехидрати», такива са олигозахаридите и инулина, които претърпяват ферментация в дебелото черво и спомагат за растежа на «добрите микроорганизми». В днешно време много продукти като зърнените закуски например съдържат инулин и други олигозахариди, обединени под името «пребиотици» и служат за поддържане на добрите микроорганизми в храносмилателния ни тракт.
Когато много на брой монозахариди участват във формирането на комплексна молекула, се образува скорбяла (нишесте). Скорбялата може на свой ред да се раздели на Бързо смилаема
скорбяла (малтодекстрини, бял и кафяв хляб, картофи и др.) и Бавно смилаема скорбяла (кафяв ориз, хани с високо съдържание на фибри, сладки картофи и др.).
Скорбяла, подобно на другите
въглехидрати, се разгражда до глюкоза, достига кръвообращението и се транспортира до останалите клетки на тялото.
Бързо смилаемата скорбяла притежава висок гликемичен индекс (ГИ) и се свързва с високи нива на кръвната захар и на инсулина, метаболитния синдром, сърдечно-съдови заболявания, диабет, рак и стареене. Следователно бързо смислаемата глюкоза не бива да се приема в големи количества освен в случаите на бърза нужда от енергия, например когато ви предстои интензивно физическо натоварване.
Бавно смилаемата скорбяла съответно се храносмила бавно и поддържа по-дълго стабилни нива на кръвната захар и инсулина. Това са най-полезните форми на скорбяла и обикновено имат нисък ГИ.
Накрая, съществува...