Разтоварващите дни: за и против
здраве.bg
... течности, но не е казано, че те са излишни. Затова и при първа възможност организмът ги възстановява. За да не се концентрираме върху илюзорната загуба на тегло, през деня на ограничение трябва да приемем поне 1,5 л вода (което впрочем важи и за всеки друг ден).
2.
Предпоставки за поява на киселини
Особено когато разтоварващите дни включват храни като мляко или
ябълки, тялото произвежда повече стомашен сок, т.е. повишава се киселинността в стомаха. Затова този начин на почивка за храносмилането не е подходящ за хора, предразположени към гастрит или язва. А според статистиката от гастрит с различна сила на прояви страда между 25 и 75% от населението, т.е. рискът е достатъчно висок.
3.
Гладът е твърде силен
За някои хора като че съдбата си прави шеги – именно в разтоварващия ден им се дояжда какво ли не. Но нещата не опират до психологическата настойка, макар и тя да има роля. Плодовете или зеленчуците, от които често се състоят разтоварващите дни обичайно са ни просто за похапване. Те стимулират производството на стомашен сок – за да можем изцяло и с апетит да се насладим на храната. Но ако след това няма основно хранене, тялото иска още и още, без особено значение какво. Затова за много хора е по-лесно да гладуват, отколкото да преминат пред дори един разтоварващ ден.
4.
Стрес и срив
Утешението, че утре отново ще ядем каквото ни се иска, не е достатъчно за всеки. При това струпването на отрицателни мисли се засилва вечер. И ако не успеем да устоим, обикновено изяждаме повече отколкото за един нормален от гледна точка на храната ден.
Освен това в организма ни може да настъпи срив. Тялото е програмирано сутрин да е склонно към разход на енергия, а вечер – към натрупване. Но ако сме гладни, режимът на натрупване ще стартира много по-рано и чувството на глад ще ни споходи още някъде след обяд.
В крайна сметка?!
Като съставна част от един диетичен режим, независимо...