Как организмът реагира на антибиотиците
18 юли 2007, здраве.bg
Алергичните реакции, предизвикани от антибиотиците, са сложен проблем, който е свързан с трудностите в диагностиката и интерпретацията на получаваните данни. При 70-80% от случаите диагнозата за алергия не се потвърждава от специфичните методи на диагностика. Често напълно неправилно се използва терминът “алергия към антибиотиците”, който води до прекратяване на диагностичното търсене и лъжлива престава за кръстосани реакции между различните групи антибиотици.
Алергичните реакции или реакциите на свръхчувствителност към антибиотиците са имунологичен отговор на антибиотика и неговите метаболити, водещи до развитието на клинично значими нежелателни реакции.
Алергичните реакции се класифицират в 4 типа: анафилактични, цитотоксични, имунокомплексни и клетъчно-опосредствени (забавени). За времето на своето развитие те биват: бързи (до 1 час), ускорени (от 1 час до 3 денонощия) и забавени (появяващи се след 3-то денонощие).
Фактори за риска от развитието на алергична реакция към антибиотиците са:
- особености на химичната природа на антибиотика;
- генетична предразположеност;
- възраст до 50 години;
- неатопично алергично заболяване;
- продължителна употреба на препарата в големи дози;
- често повтарящо се приемане на антибиотика;
- състояния на имунен дефицит;
- вирусна инфекция.
Наличието на атопични алергични реакции в анамнезата не е фактор за риска от развитието на алергия към антибиотиците. Някои препарати променят тежестта на лекарствената алергия: бета-блокерите повишават вероятността от възникване и проява на анафилактични реакции, а също така намаляват ефективността на адреналина при тяхното отстраняване. Антихистаминовите и хормоналните препарати могат да намалят тежестта на алергичните реакции.
Клиничната картина, алергологичната анамнеза, кожните алергологични проби съставляват основата на диагностиката на алергичните реакции към антибиотиците. Лабораторната диагностика има второстепенно значение и се прилага като спомагателен инструмент...