»диагнозата
Диагностицирането на кашлицата се прави до голяма степен въз основа на информацията, които пациентът дава на лекаря. Нужната информация за точна диагноза включва продължителността на кашлицата, свързаните с нея симптоми, дейностите и местата, където кашлицата се влошава или намалява, връзката между кашлицата и времето на деня, история на медицинските състояния и какви видове домашно лечение вече са изпробвани.
•
При остра кашлица лекарят може да диагностицира състоянието само на базата на интервюто и проведения физически преглед. В случаите на остра кашлица рентгеновите снимки на гръдния кош обикновено не дават допълнителна информация за диагнозата. Рентгеновите снимки могат да са от полза при хора в напреднала възраст, хора с отслабена имунна система (в следствие на рак, диабет или СПИН) и хора с абнормни звуци в гърдите за проверка за потенциална пневмония.
•
При хронична кашлица лекарите обикновено разчитат на интервюто и прегледа, за да преценят какви изследвания са подходящи за поставянето на диагноза. В този случай на много хора се правят рентгенови снимки на гръдния кош. Възможни са и други изследвания, някои от които се назначават от личния лекар, а други изискват пренасочване към специалист. Избраният специалист зависи от подозираната причина за кашлицата.
• Важно е пациентът да е активен участник в грижата за собственото си здраве и да обсъди с лекарите целта на всяко назначено изследване и какво биха означавали очакваните резултати.