Разбитото сърце наистина боли
Физическата болка и душевната болка от отхвърлянето се раждат в един и същ център на мозъка ни.
28 март 2012, здраве.bg
„Разбито сърце” не е просто метафора – душевната и физическата болка всъщност имат много общо помежду си, твърди Наоми Айзенбергер, автор на ново изследване, чиито резултати са публикувани в изданието Current Directions in Psychological Science. В изследването тя проучва данните за припокриването на физическата и т.нар. социална болка.
Отхвърлянето е много силно преживяване за хората. Ако накараме някого да си спомни за най-ранните си негативни преживявания, те най-вероятно ще бъдат свързани с някакъв вид отхвърляне – като например да те изберат последен в отбора по волейбол в гимназията или да не искат да те включат в някоя определена социална група.
Хората говорят за наранените си чувства и разбитото си сърце, но Айзенберг и колегите й са открили, че картините на мозъчната активност при хора, претърпели социално отхвърляне, и такива, претърпели физическа болка, всъщност са доста сходни.
Физическата и социалната болка се обработват в един и същ отдел на мозъка. Физическата болка има два аспекта: сензорното възприятие на болката и емоционалния компонент, в който мозъкът решава колко негативна или стресираща е болката.
Второто е свързано пряко и със социалната болка, макар че някои изследователи твърдят, че тежкото социално отхвърляне, може да се преработи и в частта от мозъка, която се справя във сензорния компонент на болката.
Хората, които са по-чувствителни към физическа болка, са по-чувствителни и към социалната – те се чувстват по-отхвърлени, когато попаднат в ситуация, при която околните не ги приемат.
Лекарствата – подходящи и срещу душевната болка
Едно от проучванията, на които екипът обърнал внимание, отбелязвало, че хората, които приемали ибупрофен в продължение на три седмици, се оплаквали по-малко, че чувствата им са наранени, в сравнение с друга група от хора, които приемали плацебо. Дори Айзенбергер била изненадана от тези резултати.
До някаква степен това логично може да се обясни с припокриването на центрове...
Не е ли сънят първото, което жертвате, когато задачите ви станат твърде много? Ако е така, това е сигнал за тревога...
Как да “увеличим звука” на вътрешния си глас?
Слагайте редовно на трапезата си от тях, за да си осигурите жизненост и дълголетие
