Емоциите могат да определят желанието ни какво и колко да ядем
Проблемът при „емоционалното ядене” не е в самото хранене, а в това, което липсва на душата ни.
2 март 2012, здраве.bg
... чуваме, че хранителните ни навици са виновни за всичките ни проблеми, а емоционалното ядене и преяждането са погрешни и лоши. В действителност обаче не е съвсем така. Емоционалното ядене не е нещо лошо.
Храната сама по себе си следва да е нещо емоционално и можем да проследим това още от раждането ни, когато майките ни са ни кърмили и прегръщали, за да ни създадат усещане за комфорт и любов. В много култури храната се счита за съществена част от празненствата и това се счита за нещо хубаво.
Проблемът не е, че ядем заради емоциите си. Истинският проблем възниква, когато продължаваме да игнорираме емоцията, която ни кара да се обръщаме към храната за успокоение. Когато ядем, за да се почувстваме по-добре, всъщност ядем, за да запълним някаква празнина.
Работата е там, че храната запълва тази празнина само временно. Никога няма да сме истински задоволени, докато не разберем, че това, от което в действителност имаме нужда, е запълване на празнината с това, което наистина искаме, а не с
храна.
Така че емоционалното ядене всъщност няма нищо общо със самото хранене. То е просто сигнал, който ни кара да започнем да обръщаме внимание на това, което наистина се случва в живота ни и ни кара да прибягваме до това поведение на избягване от проблема.
Яденето с цел утеха и успокоение не е нещо, от което да се срамуваме или за което да се самообвиняваме. Всеки го прави в определени моменти. Ключът към безпроблемното решаване на ситуацията е да осъзнаем какво правим и защо го правим, както и от какво в действителност се нуждаем, за да запълним празнотата в себе си.
Когато предприемем някакво действие по отношение на тези две неща, емоционалното ядене ще спре от само себе си – или ще намалее до 2-3 бисквити (или парче
шоколад), с които да се поглезим, вместо до цялата кутия.