Макробиотичната диета - дзен-философията в храненето
здраве.bg
Макробиотичната диета не е просто хранителен режим. Тя е начин на живот. Ако ви блазни идеята да се храните, спазвайки натурална, органична, основаваща се на растения диета (с малко риба) и възприемате наподобяващата Дзен духовност и в живота, и в избора си на храна, тогава макробиотичната диета може би е за вас.
Произлизаща от Япония, макробиотичната диета се базира на принципи, които комбинират Дзен-будизма и западните вегетариански диети. Тя е нещо много повече от списък с препоръчителни храни, защото се базира на духа, който се издига отвъд начина на живот, начина на мислене и диетичните практики. Думата “макробиотичен” произлиза от гръцки и означава “дълъг живот” или “велик живот”.
Какво представлява
Режимът на макробиотичната диета подкрепя източната философия за балансирането на храните с цел постигане на баланс между ин и ян. За да постигнете този баланс, храните се групират по двойки въз основата на това колко са кисели, остри, солени, сладки или горчиви.
Ин храните са студени, сладки и пасивни, докато ян храните са горещи, солени и агресивни. Някои храни са забранени, защото съдържат токсини или са твърде отдалечени от идеята за Дзен-баланса.
Ранните версии на макробиотичната диета включвали няколко етапа, които прогресивно ставали по-ограничителни и завършвали с диета от кафяв ориз и вода – което се смятало за най-крайния етап на баланс между ин и ян. Днес американизираната версия представлява изменен вегетариански хранителен план.
Въпреки че не е научно доказано, една макробиотична диета от полезни, питателни храни може да ви предпази от рак и други хронични заболявания.
Практикуващите макробиотичната диета предпочитат местно отгледана натурална храна, приготвена и изядена по традиционен начин – печена, варена или на пара. Много зърнени храни, зеленчуци, бобени култури, ферментирала соя и супи – към които се добавят малки количества риба, ядки, семена и плодове – са основата на менюто в тази диета. Други естествени продукти могат...
Контролът върху количеството му в тялото всъщност не е толкова сложен и е по силите на всеки.
Не всичко, което сме чували, че е полезно, всъщност е такова...
Най-главното е разумният подход и чувството за мярка
