Как се отнасяме към здравето си
Психолозите определят няколко типа хора по отношението към собственото им здраве.
Всеки най-вероятно ще потвърди, че разбира колко важни са физическите натоварвания за поддържането на организма в добро състояние. Но не всеки от нас може да победи недостига на време или просто мързела си, както и многото други фактори, които ни пречат да водим здравословен начин на живот.
Психолозите са разработили няколко типологични характеристики, които ще ви помогнат да определите какъв човек сте всъщност (по отношение на собственото си здраве), както и начини да излезете от положението.
• Ако нямате желание да промените своите навици, които не ви позволяват да водите физически активен начин на живот, вие спадате към “равнодушния” тип.
• Типът “противник” са хората, които дори не допускат мисълта за разходка или поход в планината, но ако те искат да изпитат нови усещания, трябва да започнат физически упражнения.
• “Планиращите” са този тип хора, които в стремежа си да променят живота си, не правят дългосрочни планове. Тази категория е в състояние успешно да преодолява мързела си и да се занимава със спорт.
• На “експериментаторите” е свойствено да се обръщат към миналия опит за водене на активен начин на живот. Тези хора не се отказват да отидат пеша до магазина или до спирката на метрото, те с удоволствие ще изкачат стълбите без да разчитат на асансьора. Този тип практически идеално е готов за прехода си към званието “физкултурник”.
Доказано е, че заниманията със спорт много рядко могат да предизвикат отрицателни емоции. Напротив – след подобно раздвижване човек усеща прилив на сили за предстоящия ден.
Затова според психолозите в основата на всичко стои мисълта какво всеки от нас е готов да плати, за да удължи живота си и да запази своето здраве и работоспособност.(а)
Превърнати в ежедневие, те ще ви донесат повече здраве и удовлетворение. Просто не пренебрегвайте това, което сами можете да направите за себе си.
Натрупването на мастна тъкан в областта на корема не е просто естетически дефект.
Контролът върху количеството му в тялото всъщност не е толкова сложен и е по силите на всеки.
