Речник на медицинските термини

Белият дроб е чифтен орган, в който се извършва газовата обмяна и венозната кръв се превръща в артериална. Двата бели дроба се разполагат в кухината на гръдния кош. Те са отделени от коремните органи чрез диафрагмата и са разделени един от друг чрез средостението (медиастинума). Големината на белия дроб зависи от дишането – при вдишване се увеличава, а при издишване намалява. В междинно състояние има следните размери: височина –около 25 см, предно-заден размер – около 16 см, напречен размер – около 10 см за десния и 7 см за левия бял дроб. До раждането има червенокафяв цвят. При раждането с първото поемане на въздух в белия дроб за първи път нахлува голямо количество кръв и той придобива яркочервен цвят. През време на живота върху външната повърхност на белия дроб се появяват кафеникави линии. Дължат се на проникнали с атмосферния въздух въглени частици, които се отлагат в междуделчевата съединителна тъкан.
Белият дроб има мека консистенция и значителна еластичност. Притежава форма на издут полуконус. Основата му (basis pulmonis) е обърната към диафрагмата. Горният му край се нарича връх (apex pulmonis) и достига задния край на първото ребро.

На белия дроб се различават три повърхности:
1. Външна, ребрена (facies costalis). На нея се вижда една дълбока коса цепнатина (fissure oblique). При десния бял дроб от нея започва втора цепнатина , която върви хоринзотално към предния ръб на белия дроб - fissure horizontalis. Тези бразди разделят десния дроб на три дяла: горен - lobus superior (има три сегмента); среден - lobus medius (има 2 сегмента) и долен - lobus inferior (има 5 сегмента). Левият дроб се разделя на два лоба: lobus superior (има 4 сегмента) и lobus inferior (има 4 сегмента).
2. Долна, диафрагмална (facies diaphragmatica). Тя е вдлъбната.
3. Срединна повърхност (facies medialis). Разделена е на две части: задна, която заляга към гръбначния стълб и предна, която е обърната към средостението. Върху тази повърхност се намира хилусът на белия дроб (hilus pulmonis). През него в органа навлизат главен бронх, белодробна артерия, бронхиална артерия, нервни влакна, а излизат белодробните вени, бронхиалната вена и лимфни съдове. Бронхът и съдовете, които влизат и излизат през белодробния хилус, образуват корена на белия дроб – radix pulmonis.

Белият дроб се състои от дялове, сегменти, делчета и ацинуси. Това деление се обуславя от разклоненията на главния бронх. След като навлезе в белия дроб десният главен бронх се дели на три лобарни бронха, а левият главен бронх - на два. Всеки дялов бронх се разпада на по-малки сегментни бронхи. От тях се получават т.нар. делчеви бронхи (bronchi lobulares), които навлизат в белодробните делчета. Последните имат форма на пирамида и са отделени чрез съединителна тъкан и междуделчеви прегради. Вътре в делчето бронха се разпада на терминални бронхиоли (bronchioli terminalеs), които от своя страна се делят на две респираторни бронхиоли (bronchioli respiratorii). Всяка респираторна бронхиола се разклонява в няколко алвеоларни канала (ductus alveolares), които завършват с една до три алвеоларни торбички (sacculi alveolares). Няколко алвеоли образуват стената на алвеоларната торбичка. Всички алвеоли, алвеоларни канали и респираторни бронхиоли, които се въздухоснабдяват от един терминален бронх формират ацинус. В двата бели дроба има 8000 ацинуси и 300-500 милиона алвеоли. Алвеолите имат чашковидна форма, отварят се в просвета на един алвеоларен канал. В участъците, в които съседните алвеоли прилягат една към друга стената им е обща и се нарича междуалвеоларна преграда. В стената на алвеолите се намира капилярна мрежа. Алвеоларната стена е изградена от три вида клетки:
- Респираторни алвеолоцити (алвеолоцити от І тип) – плоски епителни клетки, които лежат върху тънка базална мембрана, която приляга към базалната мембрана на капилярите. Това представлява въздушно-кръвната бариера, която е много тънка и дава възможност за извършване на газовата обмяна между въздуха и кръвта.
- Големи алвеолоцити (алвеолоцити от ІІ тип) – разполагат се в областта на междуалвеоларните прегради, като са свързани със съседните респираторни алвеолоцити. Те продуцират сърфактант, който образува тънък слой по повърхността на алвеолите, намалява повърхностното напрежение и стабилизира размера на алвеолите.
- Алвеоларни фагоцити – когато съдържат частици от вдишвания прах, се наричат прахови клетки.

Белодробната артерия a. pulmonalis започва от дясната камера на сърцето и внася венозна кръв в белите дробове. Тя се разделя на ляв и десен клон, съответно за левия и десния бял дроб. Двата клона на артерията придружават бронхите и се разклоняват паралелно с техните разклонения. Най-малките разклонения на белодробната артерия образуват капилярната мрежа в стените на алвеолите. Тук кръвта отдава на въздуха в алвеолите СО2 и приема от него О2. Окислената кръв преминава в руслото на белодробните вени. От всеки дроб излизат по две белодробни вени, които се вливат в лявото предсърдие.
Белите дробове получават артериална кръв чрез бронхиалните артериални съдове (rami bronchiales), които се отделят от гръдната аорта, подключичната артерия и задните междуребрени артерии. По пътя на бронхите те навлизат в белите дробове и се разпадат на капиляри в стените на бронхите, в перибронхиалната съединителна тъкан и в съединителнотъканните междусегментни и междуделчеви прегради. Те не проникват в ацинусите. Венозната кръв от бронхите се оттича по пътя на бронхиалните вени, които излизат от белодробния хилус и се вливат: дясната - във v. azygos, а лявата - във v. hemiazygos.
Лимфният отток от белите дробове се извършва по две сплетения от лимфни съдове: повърхностни (плеврални) и дълбоки (вътрегръдни).
Инервацията на белия дроб се осъществява от симпатикови и парасимпатикови влакна.