Речник на медицинските термини

Дисфагия означава затруднено гълтане, т.е. чувството, че хапката засяда. Различават се две форми: орофарингеална и езофагеална дисфагия. При орофарингеалната форма е затруднено придвижването на хапката от устата към фаринкса и хранопровода, а при езофагеалната е затруднено преминаването на хапката през хранопровода към стомаха.

Най-честите причини за дисфагия са:

1. Орофарингеална дисфагия:
   - инсулт;
   - мозъчен тумор;
   - мозъчни травми;
   - болест на Паркинсон;
   - множествена склероза;
   - myasthenia gravis;
   - полиомиелит;
   - булбарна парализа;
   - ботулизъм;
   - myotonia dystrophica; 
   - дерматомиозит;
   - дивертикул на Zenker;

2. Езофагеална дисфагия:
   - доброкачествени и злокачествени тумори на хранопровода;
   - стриктури на хранопровода;
   - чужди тела в хранопровода;
   - синдров на Plummer-Vinson;
   - пръстен на Schatzki;
   - рефлукс езофагит;
   - ахалазия;
   - дифузен спазъм на хранопровода;
   - медиастинален тумор;
   - склеродермия;
   - амилоидоза;

3. Globus hystericus – болните се оплакват от усещане, че имат заседнала буца в гърлото, която не могат да преглътнат. Това чувство не се появява при приемане на храна и гълтането протича без смущения.