Чифтен орган с характерна форма – продълговат, приплеснат в предно-задно направление и дъгообрадно извит. Дължината му е около 12 см, широчината – около 6 см, а дебелината - около 3 см. Общото тегло на двата бърека е около 300 г.
На всеки бъбрек се различават: горен и долен край (extremitas superior et inferior), предна и задна повърхност (facies anterior et posterior), медиален и латералин ръб (margo medialis et lateralis).
В средата на медиалния ръб бъбрекът е вдлъбнат. На това място се разполага hilus renalis, през който навлизат бъбречната артерия и нерви, а излизат бъбречната вена и лимфните съдове. Тук се появява и бъбречното легенче, което се продължава в пикочопровода.
В т.нар. бъбречна пазуха (sinus renalis) се разполагат малките и големите бъбречни чашки, част от легенчето, разклоненията на бъбречната артерия и вена, лимфни съдове и нерви.
Двата бъбрека се разполагат ретроперитонеално, залягат върху задната коремна стена. Намират се на нивото на ХІІ гръден и І и ІІ поясен прешлен. При слабо развит прикрепващ апарат те могат да се разполагат с два-три прешлена надолу.
Прикрепващият апарат на бъбреците се състои от:
1. Фиброзна капсула (capsula fibrosa) – покрива непосредствено бъбреците.
2. Мастна капсула (capsula adipose) – разполага се от външната повърхност на фиброзната капсула. Състои се от съединителна и мастна тъкан. Защитава бъбреците от удари.
3. Съединителнотъканна ципа (fascia renalis) – обвива мастната капсула. Състои се от два листа – преден и заден.
Бъбречната субстанция се състои от два слоя:
1. Външен, наречен кора (cortex renis) - има сивкавокафеникав цвят, зърнист строеж.
2. Вътрешен – сърцевина, медуларна част (medulla renis) - състои се от бъбречни пирамиди, броят им варира от 7-20 (средно 12). Основата на пирамидите е обърната към кората. Върховата им част се вдава в малките чашки. Между пирамидите се разполагат колонки от корово вещество – columnae renales.
Основната структурна и функционална единица на бъбрека се нарича нефрон. Всеки нефрон се състои от Малпигиево телце, проксимално извито каналче, примка на Хенле, дистално извито каналче, събирателно каналче.
Малпигиевото телце се намира в коровата част на бъбрека. От него започва проксималното извито каналче, което се продължава в примката на Хенле – намира се в медуларната част. Примката се продължава в дисталното извито каналче, което се разполага в коровата част. То се продължава в събирателни и прави каналчета. Последните прекосяват пирамидите и се отварят на върха им в малките чашки.
Малпигиевото телце се състои от гломерул и обвиващата го капсула – капсула на Бауман. Гломерулът се състои от капиляри, които произлизат от една артериола, наречена внасящ съд (vas afferens) и се оттичат към друга артериола, наречена изнасящ съд (vas efferens). Двете артериоли влизат и излизат през едно място на гломерула – съдов полюс. Гломерулната капсула се състои от два листа: висцерален, залягащ върху гломерулните капиляри и париетален, разположен отвън. През стените на гломерулните капиляри и висцералния лист на гломерулната капсула се извършва филтрация на кръвта и се образува първичната урина. Тя се отделя в пространството между двата листа на гломерулната капсула, след което преминава в проксималното извито каналче. Кръвно-пикочната бариера се състои от:
1. Ендотелните клетки на гломерулните капиляри;
2. Базалната мембрана на капилярите, която е обща с тази на висцералния лист на капсулата;
3. Епителните клетки на гломерулната капсула. Цитоплазмата им образува израстъци, наречени крачета, поради което тези клетки се наричат подоцити.
Най-голяма е пропускливостта на ендотелния слой, по-малка - на базалната мембрана и най-малка – на подоцитния слой. През тази кръвно-пикочна бариера преминават молекули с молекулно тегло до 100 000. По-големите молекули се задържат и се връщат обратно в кръвта.
За 24 ч. се образува около 170 л първична урина. Тя преминава през каналчетата на нефрона – проксимално извито каналче, примка на Хенли, дистално извито каналче. В тях се извършва резорбция на вода, глюкоза, натрий и др. Резорбираната част от първичната урина попада в капилярите, които оплитат каналчетата. В резултат на резорбцията се образува крайна урина, чието количество за 24 часа е 1-1,5 л.
Кръвоснабдяването на бъбрека се осъществява от бъбречната артерия (a. renalis). Тя навлиза през хилуса на бъбрека и се дели на три клона, които след това се разделят на по-малки. От arteriae interlobulares се отделят клончета, които дават внасящи съдове (vasa afferentia). Изходящите съдове от гломерулите vasa efferentia преминават в капилярна мрежа, които оплитат каналчетата. От капилярната мрежа започват венули. Венозните съдове (венули и вени) се обединяват в една бъбречна вена vena renalis.
Инервацията на бъбрека се осъществява от симпатикови, парасимпатикови и сетивни нервни влакна.