Синдромът на големия град – едно ново заболяване
То е характерно само за западните общества и най-вече за тези в период на преход.
15 май 2006, здраве.bg
... На една възраст трябва да се направи едно, на друга - друго. Сили се изразходват и за изпълняването на “чужди” задачи, а за своите собствени не ни достигат нито сили, нито време, нито желание.
Какъв е човекът в градската среда?
С хронична умора и хронична депресия, постоянно чувстващ се самотен и потиснат, агресивно реагиращ на обкръжаващите го, с неопределени цели, старателно опитващ се да улови “модните направления” във всички сфери на живота - от избора на дрехи до избора на професия.
Начините да се излезе от това положение не са много, но ги има. Психолозите ги определят чрез няколко думи:
1. “Буржоазен”. Европейците вече все по-масово отминават този синдром - те масово започват да се заселват в предградията и използват града като “офис”. За съжаление, това не е по възможностите на всички. Затова и обществата като цяло продължават да страдат от синдрома на големия град.
2. Рационален. Той е най-икономичният, но и най-трудоемкият. Опитайте се да си изработите строго разпределение за деня, по-често да сте на чист въздух, да не прекалявате с нощния живот и да ставате по-рано. Организмът постепенно се връща къмгенетично заложения му ритъм.
3. Футуристичен. Ако ви се струва, че ви гади дори само от думата “природа” и “не можете да живеете без града”, то вие може би сте преходният етап от селския към градския човек и синдромът на големия град е неизбежен. Не се притеснявайте, шегуват се психолозите, след 3-4 поколения всичко ще се оправи.
На практика всичко тръгва и опира до манталитета на т.нар. западна цивилизация. А доказателството за това е просто – мегаполисите в Далечния Изток са много по-пренаселени, но жителите им нямат същите проблеми. Обяснението е в съвсем различната структура на източното общество. Там никога не е съществувала – нито преди, нито сега - практиката на индивидуализма. В тези общества от поколения съществува строга йерархия и подчинение на по-вишестоящия - и на работо място, и в семейството. По този начин и отговорността...