Защо хората обичат да плачат
Сълзите в резултат на емоция са едно от нещата, които правят човешкия вид наистина уникален.
27 септември 2013, здраве.bg
... да общуват помежду си.
Сълзите като емоционален отговор са инстинктивен и подсъзнателен отговор, а схващането им като сигнал за извънредна и стресова ситуация са важно допълнение към т.нар. социално съзнание, което постепенно заляга в човешкия мозък.
Сравненията между човешкия мозък и този на приматите от гледна точка на неврологията също можа да даде отговори на това защо ние реагираме емоционално – със сълзи – на някои видове изкуство. Частите от мозъка ни, които участват в такива реакции са много и разположени на различни места, но връзката между тях се осъществява чрез мозъчната кора и ги свързва със зоните, отговорни за изпитването и външната проява на емоции. Последните правят връзка и създават зависимост между изпитваните емоции и сърдечната дейност, дишането, гласът – все неща, свързани с проявата на емоции чрез сълзи.
В: В книгата си говорите за т.нар. теория на разума и плача. Каква според вас е връзката между тях?
О.: Теорията на разума е съсредоточена върху една част от социалното ни съзнание, което е присъщо изключително за хората, макар подобни форми да са констатирани и пир шимпанзетата. Способността на изпитваш съпричастност, която на свой ред води до изпитването на състрадание е това, което някои определят като емоционално компетентни стимули.
Нашите реакции в такива ситуации са подсъзнателни и са свързани с личните ни спомени. Когато видим човек, на чието лице е изписано страдание, това задейства у нас поредица от реакции в областите на мозъка, за които стана дума по-горе. Сълзите като израз на емоцията - страдание са станали емблема на това, което човек проявява външно.
Сълзите, стилизирани чрез изкуството, в течение на вековете са се превърнали в синоним на чистота и символизират тъгата, мъката, но също така удоволствието от музика, поезия, някои визуални изкуства.
В.: Какъв урок можем да извлечем от всичко това?
О.: Сълзите са естествен отговор не само на страдание, но и на усещането за съпричастност...