Еньовден: денят на билките и слънцето, което тръгва към зимата
24 юни 2013, здраве.bg
Еньовден (Яневден, Иванден, Ивъндън, Иван бильобер, Драгийка) е стар български празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източно православната християнска църква чества рожденият ден на Йоан Кръстител, като често обредите и традициите на двата празника се преплитат.
В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
Смята се, че
корените на Еньовден са от тракийската традиция, като празникът е възприет и тачен и до днес от източните славяни.
Според народните поверия, на Еньовден започва далечното начало на зимата — затова се казва: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина — ще боледува.
Вярва се, че преди да „тръгне към зима” слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види - ще има пари и от здраве няма да се отърве.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата
билки трябва да са „77 и...