Ползите от медитацията
(фото - sxc.hu)
Тя.bg
Думата медитация произлиза от латинското "meditor", което означава размишлявам, обмислям. Впрочем, латинската дума "meditatio" има аналози и в другите езици: например в санкскритското "дхяна", гръцкото "медомаи" и др.
Днес в научно-популярната литература е навлязъл западния еквивалент - "транс". Освен това, като синоним на медитация може да се приеме и такова близко понятие, известно още от средновековните трактати като "съзерцание" или "самосъзерцание". Бхактиведанта Свами също определя медитацията като умствено съзерцание на някакъв обект.
Състоянието на медитация е преди всичко състояние на вглъбена съсредоточеност на психиката и ума, което се предизвиква и произлиза от определена последователност на психофизиологически актове, свързани в единен, цялостен и непрекъсваем процес.
Първият етап във всички варинати на практиката се явява постигането на състояние на релаксация от медитиращия, отпускане, понижена чувствителност към външните обекти, откъсване от тях, а също и от други, второстепенни вътрешни преживявания. Това е общо свойство, присъщо на всички религиозни, религиозно-философски, психотерапевтични и прочие “медитативни” практики.
В широк смисъл медитацията, от най-древни времена се е разглеждала на Изток като средство за себеизразяване на човека, позволяващо заедно с това да се реализират скритите възможности на Аз-а. Така, озарението и екстаза не са единствените последствия от медитацията.
Другите “плодове” включват изменение на стереотипите на поведение или постигане на изцеление – духовно и физическо.
В по-тесен контекст, под медитация се разбират също специални упражнения, предназначени за разширяването на умствено-психическите способности на човека и развитието им в едно или друго направление.
При систематизирането на положителното влияние на упражненията в медитацията, е необходимо да бъдат отделени
следните основни аспекти:
- Повишаване на интелектуалните способности, задълбочаване на възприятията на действителността...