Хомеопатията: един странен казус?!
Тя не само предизвиква закони на науката, но и здравия разум.
здраве.bg
... са моя грижа. Аз искам просто да лекувам хората. Като лекар преди, през по-голямата част от времето просто подтисках симптомите. Сега наистина лекувам пациентите си.”
”Критиките към хомеопатията казват, че понеже не може да бъде обяснен принципът й на действие, тя вероятно не действа”, казва Майкъл Карлстън, лекар от Калифорния, който комбинира вече 30 години традиционна медицина и хомеопатия в назначенията си. “Но такова мнение е лицемерно.
Аспиринът
е бил използван 90 години преди ефикасността му да бъде обяснена и никой не го е пренебрегвал, заради това”, допълва д-р Карлстън.
Странната медицина
Малко, след като синът й е бил диагностициран, Лански открива статия в списание за алтернативни форми на лечение на деца с поведенчески проблеми.
Приятел на Лански я насочва към хомеопат - Мелничък. Хомеопатът не предприема никакви изследвания, нито иска някакви други диагностициращи тестове. Той просто задава въпроси, включително и такива, които един лекар би сметнал за неуместни в случая. Проучва ненаситността на Макс за мляко, неспокойния му сън, сините оттенъци в бялото на очите му, неговото безпокойство, напрежение, ласкавост, упорство, перфекционизъм.
После, използвайки справочници, хомеопатът намира субстанции, които предизвикват същите състояния при здрави хора. Това е
фундаменталния принцип на хомеопатията – Законът на подобността. В него е заложена идеята, че болестта може да се излекува от субстанции – растителни, животински или минерални, които пораждат у здрав човек същите симптоми като при болния.
Хомеопатът решава да даде на Макс Carcinosin - препарат, направен от безкрайно малко количество човешка ракова тъкан. “Има два вида хомеопатични лекарства”, обяснява Мелничък. “Някои лекуват симптомите – например арниката действа добре при разтягане на мускул. Освен това обаче има и “органически” препарати...