Грипът: доколко са от полза ваксините
здраве.bg
... от организма като чужди. При първия си контакт с възбудителя тялото започва да изработва антитела – специфични белтъчини, които “пасват” на белтъчините на микроорганизма (подобно на ключ в ключалка). Те се свързват с антигена и образуват комплекси, които в последствие се разрушават и извеждат от организма. Тази “война” не отминава без следа – за сблъсъка с възбудителя остава информация в имунните клетки на тялото. Ако определен микроорганизъм реши отново да атакува организма, имунната система си “спомня” опита от миналата среща и започва още по-бързо да произвежда антитела.
Първите ваксини са имали много странични ефекти. Основният е бил алергична реакция към самия вирус и веществата, с които са го обработвали (най-често с формалин).
През 70-те години на миналия век учените са установили, че имунитетът срещу грипа не е реакция срещу целия вирус (вирион), а главно срещу неговите повърхностни белтъчини: невраминизада и хемаглутинин. Тогава се появяват и първите (т.нар. субединични) противогрипни ваксини, при които в организма се вкарва само тази част от чуждия агент, на която ще реагира имунитетът.
Съществуват още т.нар. сплит-ваксини, съдържащи разрушени вириони на
грипа. Те предизвикват още по-пълен имунен отговор, но при тях негативните реакции на тялото са сравнително по-чести.
Субединичните ваксини са относително (т.е. достатъчно) безопасни. Перспективата пред всяка създавана ваксина е ясна: постепенно да се имунизира цялото население, за да може съответното заболяване да намалее до единични и изолирани случаи. В случая с
грипа обаче нещата се оказват далеч по-сложни и засега неразрешими.
Грип предизвикват разновидностите на вируса основно от тип А и В. Вирусът от тип А се отличава с разнообразието си на повърхностни антигени – невраминидаза и хемаглутинин. Това е свързано с особеностите на цикъла на размножаване на вируса и склонността му към мутации в гените, кодиращи тези белтъчини. Достатъчна е една замяна и антигенът се променя....