Добре ли живеем?!
Как да измерим качеството на живота.
здраве.bg
Изразът “качество на живота” се е появил в САЩ и Япония преди 50-60 г. – бурното икономическо развитие след Втората световна война способства за увеличаване благосъстоянието на хората и те започват да се замислят върху начин, по който да го измерят и съпоставят с това на другите.
Материалното
Тогава се предполагало, че колкото повече нови вещи за продължително ползване има семейството, толкова по-щастливи са хората в него. Затова и първите изследвания на качеството на живота днес предизвикват усмивка, но тогава са били приемани напълно сериозно - пресмятала се е динамиката на растежа на семейните доходи, скоростта на обзавеждане с телевизори, прахосмукачки, холни гарнитури и т.н.
Постепенно схващането се променя и се оформя изводът, че този начин за измерване на качеството на живота е възможен само при напълно устойчива ситуация. Първо, всички трябва да вярват, че материалните блага водят до “задължително” щастие и второ - разслоението по материален признак трябва да бъде минимално, а горното ниво (там където започва щастието) трябва да бъде стабилно и постижимо за по-голямата част от населението.
Днешният човек е лишен от подобни илюзии: поради стремителният и бърз растеж на технологиите ние не можем да си представим колко точно ни необходимо за окончателното ни удовлетворение и щастие. Постоянните потоци от информация ни карат да осъзнаваме, че винаги нещо ни липсва, а поради рекламата постоянно се чувстваме буквално лишени от нещо.
Затова и днес е ясно, че е неправилно да се приравнява качеството на живота към жизнения стандарт.
Съзнанието
Според друго мнение, съществувало още преди половин век, качеството на живота е зависело не само от икономиката, а от личното усещане и комфортното съществуване в рамките на обществото. Но как да се измери степента на комфорт?
Социолозите предлагат да се измерва емоционалния баланс: да се преброят положителните емоции на човека за определен период и от тях да се извади броят на отрицателните....