Как да се справим с лошия дъх в устата
здраве.bg
Проблемът започва от това, че човек, реагирайки на миризмите на другите, понякога не е в състояние да почувства своята собствена миризма, колкото и неприятна да е тя.
Някои учени смятат, че жените на генетично ниво се опитват по миризмата да определят дори могат ли да заченат потомство от даден мъж или не.
За никого не е тайна, че лошият дъх в устата може да развали отношенията с околните и да се превърне в сериозен проблем както за успешната работа, така и в личния живот. Повечето хора формират мнението си за другите на основата на първото впечатление и в последствие много трудно го променят.
На какво всъщност мирише дъхът
Миризмата на сероводород и метил меркаптан (CH3SH) е главният фактор за отблъскващата миризма от устата. Тези две вещества създават условия за развитието на бактерии, които живеят в нашата уста. Това са т.нар. серни съединения и именно тяхната летливост “безпокои носовете” на околните.
Освен сероводород и метил-меркаптан, бактериите отделят в устната кухина неприятни вещества като:
- кадаврин (от латински Caveder – труп) – вещество, образуващо характерната трупна миризма.
- путресцен – образуващо смрад при гниенето на месото
- скатол – основната миризма на човешките фекалии.
Всеки човек има в дъха си тези “аромати”. В норма тяхната концентрация не е висока и човешкият нос не ги улавя. Но когато количеството бактерии в резултат на кариес или пародонтоза превишават нормата, проблемите веднага започват.
Към кого да се обърнем
Лошият дъх в устата сигнализира за възможни проблеми в различни системи и органи. Това може да бъде патология на стомашно-чревния тракт или ендокринно заболяване (например захарен диабет), но най-често това е знак за проблеми в устната кухина. Затова и първо трябва да се обърнем към стоматолог.
Като правило дъхът от устата се съпровожда със заболявания на венците, междузъбни джобове, кариеси, налепи по зъбите и зъбен камък. Понякога причините са некачествени зъбни протези и вещества...
Сексът далеч не е само удоволствие. Той има и доказани ползи за здравето.
Контролът върху количеството му в тялото всъщност не е толкова сложен и е по силите на всеки.
Най-главното е разумният подход и чувството за мярка
