Кризата на средната възраст - това не е климакс
здраве.bg
От определена гледна точка може да се каже, че всяко по-значимо събитие в живота на човека е форма на стрес – раждане, училище, работа.
Има обаче един особен период, когато половината ни живот вече е преминал, а като че ли така желаните успехи не са дошли. Именно тогава идва и т.нар. криза на средната възраст.
Самото понятие е създадено от немския психолог Александър Митшерлихс, за да дефинира онези няколко години, които могат да бъдат определени като преход на съзнанието от първата към втората (и последна) част на живота.
Това понятие обикновено засяга най-вече (но не само!) две категории хора. Към първата се отнасят тези, които са мечтаели да пеят като Карузо, да танцуват като Майкъл Джексън, да изкарат парите на Абрамович, но в действителност на 12 години без да се открояват с някакъв талант, те напълняват и в най-добрия случай стават научни работници със скромна заплата.
Към втората категория спадат твърде внимателните хора, които все се надяват на нещо, което да бъде постигнато без особено напрягане и които успешно избягват обичайните житейски трудности. Но в един прекрасен ден те откриват, че животът им е омръзнал без да са постигнали онова, което са искали.
За останалите хора средната възраст е преди всичко време на пълен разцвет на всички способности, когато илюзиите вече са изчезнали, т.е. човек престава да “търси себе си”. На тази възраст човек или вече е намерил своето “истинското аз” или се е примирил с това, че не всички поставени цели ще бъдат изпълнени.
Мнозина обаче срещат сериозен проблем именно с примирението. И тъй като индивидуалностите са различни, затова и кризата на средната възраст може да започне на различна възраст - 28, 35 или 45 години и да продължи като 1-2 години, така и цяло десетилетие.
Често се появява усещането за крах на всичко, което е постигнато, преживяно, премислено. Старите връзки се късат като че от само себе си и човек започва да общува все по-трудно, а това създава усещане за нестабилност...