Сред свои и чужди
Способността да се разграничава “своето” от “чуждото” е дадена на човека не случайно.
2 ноември 2006, здраве.bg
Свое - чуждо тяло. Още през първата си година детето трябва да разбере къде са неговите граници, за да се научи да владее своето тяло. Например: това е ръка, значи това съм аз, а това - играчка.
Свое - чуждо чувство. Много важно постижение в развитието на детето е емоционалното отделяне от родителите. То започва да разбира, че едно е да се изпълняват желанията на родителите, а съвсем друго - напълно да се оправдаят техните очаквания, засягащи начина на живот, избора на приятели и будещата професия. Отделяйки своите чувства и желания от чуждите, човек постепенно си изяснява своите собствени емоционални граници, т.е. учи се да се възприема като самостоятелна личност и да носи отговорност за своите решения.
Своя - чужда идеология. В юношеската възраст тя обикновено се свежда до обединенията по интереси: компютърни игри, страст към певец или актьор, отглеждане на цветя или домашни любимци. Истинските трудности започват по-късно.
Ако самоидентифицирането завършва с откриването на идеологията, всичко би било елементарно. Но човекът трябва да се асоциира с някаква определена група хора в професионален план, в полов, в религиозен, в семеен. Самоидентифицирането ни помага да изясним представите за себе си: аз съм човек, аз съм отличник, аз обичам екстремните спортове. Известно е, че колкото по-сложен е човекът и колкото по-разнообразни са неговите интереси, толкова по-трудно той намира група, с която да се идентифицира напълно. Получава се така, че механизмът на търсенето на “свои” хора по интереси или убеждения дава съвсем противоположни резултати. Затова хората, които са “по-просто устроени”, имат съществено по-малко проблеми с търсенето на своето идентифициране. Много хора дори се обединяват по признак на негативна идентичност, за да воюват срещу някого. Те вече не са далече от ксенофобията.
За борбата с ксенофобията специалистите най-често предлагат следното средство: да станем по-толерантни, да не се дразним по повод на чуждите навици или несвойствените ни представи...