Синдромът на отложения живот...
“Животът е болест със сто процентов летален изход”.
здраве.bg
Често си казваме:”Да довършим ремонта и ще си поживеем!” или “Да си напиша дипломната работа и тогава ще започне истинският живот!”. Подобни убеждения доказват, че само се подготвяме за живота - в бъдеще време, а всъщност не живеем в настоящето.
Утре, а не днес
Стара максима е, че “истинският” милионер (не новобогаташът) трябва да ходи с изтъркани дънки, защото... няма време да си купи нови. Проектите, над които работи, са по-важни от “подобна дреболия”, каквато е обновяването на гардероба.
Някои хора се отнасят по същия начин и към житейските радости, които им отнемат ценно време, за което те смятат, че биха могли да направят нещо по-полезно. Под “полезно” не винаги се разбира изкарване на пари, това може да е и изпълняване на поетите отговорности.
За тези, които се приближават към истинския живот с помощта на парите, всичко е по-ясно. Те се движат не само от любовта към парите, но и от страха да не останат без тях. И се чувстват спокойни, само когато виждат, че благосъстоянието им постоянно нараства.
Всички останало - срещи с приятели, пътуване в чужбина, те считат за загуба на време и пари. Тези хора спокойно понасят всякакви лишения и притежават огромна работоспособност. За да похарчат пари за екскурзия или за себе си, на тях им е необходимо да възприемат това като принос към бизнеса, т.е. почивката на море дава нови сили за работа, а загарът прави външността по-привлекателна.
Всичко най-хубаво - за децата!
Друга разпространена причина за отлагане на живота за “по-нататък” е нежеланието да ни изкарат егоисти. Нима добрите родители могат да отидат на театър, като оставят детето при възрастната баба? Допустимо ли е, те да се наслаждават на тропически коктейли, докато близките вечерят само с постна супа?
Тези, които разсъждават по този начин, се опитват да доставят постоянно удоволствие на близките си. Те отрупват децата си с подаръци, но за себе си няма да отделят и 1/10 от похарченото за другите.
Този тип поведение е свързан...
Не всичко, което сме чували, че е полезно, всъщност е такова...
Казвали ли сте си “От утре ставам нов човек!”... , но после нещо не се е получавало...
Контролът върху количеството му в тялото всъщност не е толкова сложен и е по силите на всеки.
