Речник на медицинските термини

Хранопроводът е тясно и дълго тръбесто образувание, което провежда храната и течностите от гълтача до стомаха. Започва от гълтача на нивото но VI шиен прешлен, преминава през гръдната кухина, диафрагмата и достига стомаха на нивото на XI гръден прешлен. Дължината му е 25-30 сm. Има слабо изразена S-образна форма.

Хранопроводът се разделя на три части:
1. шийна част (pars cervicalis) – намира се пред гръбначния стълб и зад трахеята;
2. гръдна част (pars thoracica) – разполага се в гръдната кухина пред гръбначния стълб. Тук той кръстосва аортната дъга и левия главен бронх. Напуска гръдната кухина през hiatus esophageus на диафрагмата;
3. коремна част (pars abdominalis) – тя е най-къса (1-2 сm).
Последните 3-4 сm на хранопровода представляват долния езофагеален сфинктер Той е само функционален, а не анатомичен сфинктер, защото няма кръгова мускулатура. Налягането в тази част на хранопровода е от 15 до 35 mmHg , докато в останалите му части е близо до атмосферното налягане.

По хода си хранопроводът има три посоянни, анатомични стеснения:
1. фарингеално – разполага се в началото му, намира се на 15 сm от резците;
2. бронхиално – намира се при кръстосването на левия бронх на нивото между IV и V гръден прешлен, отстои на 24 cm. от резците;
3. диафрагмално – разполага се на нивото на IX- X гръден прешлен преди преминаването през hiatus esophageus на диафрагмата, отстои на около 40cm. от резците.

Поради контракцията на мускулатурата хранопроводът има две физиологични стеснения, които се установяват само при рентгенологично изследване:
1. аортно – намира се на мястото на пресичане на хранопровода с аортната дъга, малко над бронхиалното анатомично стеснение;
2. кардиално – намира се непосредствено преди отварянето на хранопровода в стомаха.

Стената на хранопровода се състои от:

1. Лигавица (tunica mucosa) – тя включва: 
      - епителна пластинка (lamina epithеliаlis) – от многослоен плосък епител;
      - собствена пластинка (lamina propria) – изградена е от колагенни и еластични влакна между коита се намират лимфоцити и лимфни фоликули. В нея се намират и кардиачните жлези на хранопровода, които не се различават от едноиминните жлези на стомаха. Секретират слуз. Срещат се в шийната и в коремната част, като броят им варира, а можи и да липсват;
      - мускулна пластинка (muscularis mucosae) – състои се от гладкомускулни влакна.
      - подлигавичен слой (tela submucosa) – изграден е от колагенни и еластични влакна и е добре развит. Тук се намират собствените жлези на хранопровода.Те са тубуло-ацинозни жлези със значителна големина. Изходните им каналчета преминават през лигавицата и се отварят на повърхността й. Тук се излива изработеният слузен секрет, който улеснява преминаването на храната.
По вътрешната повърхност на хранопровода има високи надлъжни гънки, образувани от лигавицата, които се доближават една до друга и изпълват просвета. При преминаване на храната те се изглаждат. Легавицата на хранопровода има белезникав цвят и в долния край завършва с рязка граница, тъй като стомашната лигавица е с розов цвят.

2. Мускулна обвивка (tunica muscularis) – в най-горната част на хранопровода се състои от напречнонабраздена мускулатура, а в останалата част от гладка мускулатура. Мускулната обвивка има два слоя: вътрешен (с предимно циркулярен ход на снопчетата) и външен (с надлъжен ход).

3. Външна обвивка (tunica adventitia) – състои се от рехава съединителна тъкан. Тук се намират кръвоносни и лимфни съдове, а също и нервното сплетение (plexus esophageus).

Хранопроводът се кръвоснабдява от клончета – rami esophagei. В шийната част те изхождат от долната щитовидна артерия, в гръдната част – от гръдната аорта, а в коремната – от лявата стомашна артерия и лявата долна диафрагмална артерия.
Венозната кръв се оттича:
1. за шийната част към – v.brachiocephalica;
2. за гръдната част към - vv.azygos и hemiazygos;
3. за коремната част към вените на стомаха и към v. portae.

Между вените в стената на хранопровода съществуват много връзки (анастомози). Венозната кръв от хранопровода може да се оттича както към v. cava superior, така и към v. portae (порто-кавална анастомоза). При застой във v. portae вените на хранопровода се разширяват, получават се варици на хранопровода и могат да възникнат кръвоизливи.
Лимфата на хранопровода се оттича към дълбоките шийни лимфни възли, трахео-бронхиалните лимфни възли и тези по малката кривина на стомаха.
Хранопроводът се инервира от nervus vagus и от симпатикусовите разклонения на долния цервикален и торакален ганглий.