Речник на медицинските термини

Нормалната телесна температура е от 36,4 до 36,9 °С аксиларно. Под езика и ректално е с 0,5-1 °С по-висока. Най-ниска стойност се измерва след полунощ между 1-5 ч., а най-висока между 17 и 20 ч. С всеки един градус на повишение на температурата пулсът се учестява 8-10 удара/мин. Различават се 4 степени на повишаване на температурата:

1. субфебрилна температура - от 37 до 38 °С;
2. умерено повишена температура - от 38 до 39 °С;
3. висока температура  - от 39 до 41 °С;
4. хиперпирексия - над 41 °С.

Температурата се измерва обикновено два пъти в денонощието: сутрин между 7 и 9 часа и следобед между 5 и 7 часа. При нанасяне на резултатите от измерванията на температурен лист се очертава т.нар. температурна крива. Различават се следните типове температурни криви:

1. Febris continua – постоянно трескаво състояние. В продължение на дни или повече от седмица температурата се задържа над 39 °С, с денонощни колебания под 1 °С. Наблюдава се при крупозна пневмония, вирусна пневмония, през втората седмица на коремен тиф, при петнист тиф.

2. Febris remittens – ремитиращо трескаво състояние. Умерена до висока температура с денонощни колебания над 1 °С, без да достига до нормалната температура. Среща се при гнойни заболявания, септични състояния.

3. Febris intermittens – интермитиращо трескаво състояние. Протича с внезапно повишаване на температурата над 39-40 С, като след няколко часа се понижава до нормалната или под нормалната температура и след афебрилен период от 1-2 дни отново се повишава. Среща се при малария.

4. Febris recurrens – възвратно трескаво състояние. Характеризира се с редуване на периоди с висока температура и такива с нормална. Среща се при възвратен тиф.

5. Febris septica. Характеризира се с висока температура с големи денонощни колебания (4-5 °С). Сутрин спада до нормалната или под нея, като настъпва обилно изпотяване. Среща се при туберкулоза. 

6. Febris undulans – вълнообразно трескаво състояние. Всеки следващ ден температурата се повишава и достига до 39-40 °С, след което постепенно спада.Следва афебрилен или субфебрилен период от няколко дни и отново се повишава. Такава температура може да се наблюдава в продължение на месеци при бруцелоза, болест на Ходжкин.   

7. Febris inversа. Сутрешната температура е по-висока от вечерната. Среща се при туберкулоза, сепсис.

8.  Febris irregularis – трескаво състояние с неправилна температура. Повишената температура има различни колебания без определена закономерност. Среща се при много заболявания - грип, ревматизъм, ендокардит, дизентерия, плеврит и др.

9. Febris ephemerica – краткотрайно повишаване на температурата за 1-2 дни. Среща се при кръвопреливане, стомашен кръвоизлив.

Може седмици и месеци наред да има повишена температура без да се открива причината. Тази температура с неясен произход най-често се дължи на злокачествени тумори, колагенози, заболявания на нервната система (хроничен миелит).

Най-честите причини за повишена температура са:

1. Инфекциозни забалявания. 
   - бактериални инфекции – ендокардит, перикардит, ревматизъм, пневмония, белодробен абсцес, тонзилит, пиелонефрит, менингит, апендицит, скарлатина, бруцелоза, лептоспироза и др.
   - вирусни инфекции – грип, вирусни гастроентерити, вирусни пневмонии, Коксаки и ЕСНО- вирусни инфекции, инфекциозна мононуклеоза, СПИН, полиомиелит, вирусни хеморагични трески, рубеола, варицела, морбили;
   - паразитни заболявания – малария, трихинелоза, амебиаза, лайшманиоза и др.

2. Ендогенни токсини. Касае се за резорбционна температура, предизвикана от белтъчен разпад с некрози или хемолиза.
   - голям кръвоизлив, инфаркт, гангрена, изгаряне;
   - хемолиза при посттрансфузионна хемолитична анемия, пароксизмална нощна хемоглобинурия, тромботична-тромбоцитопенична пурпура (синдром на Moscowitz);
   - у малки деца при дехидратация – жадна треска;

3. Екзогенни отрови, които постъпват в организма орално или парентерално:
   - инхалиране на прах, метали (цинкова треска), химични вещества, медикаменти (антихистамини, барбитурати, антихипертензивни средства);

4. Тумори – поради некрози, вторично възпаление. Температурата е умерена. 
   - левкемия;
   - болест на Ходжкин;
   - неходжкинов лимфом;
   - карцином на бъбрека, черния дроб, дебелото черво;
   - костни тумори;

5. Церебрални въздействия. Говори се за централна температура поради въздействие върху терморегулаторния център в хипоталамуса.
   - commotion et contusion cerebri;
   - мозъчни тумори;
   - енцефалит;
   - топлинен удар;

6. Други:
   - хипертиреоидизъм;
   - адреногенитален синдром;
   - лупус еритематодес;
   - ревматоиден артрит;
   - дерматомиозит;
   - полиартериитис нодоза.