Речник на медицинските термини

Редовно актуализирана и допълвана информация за термини, използвани в медицината и фармацията, на български, латински и английски език.

Можете да използвате азбучната подредба или специалното поле за търсене

Холестерол

Холестеролът е изключително важно съединение, което участва в изграждането на мембраните на клетките на всички тъкани и органи. Той е изходен субстрат за образуване на стероидните хормони (естрогени, тестостерон, алдостерон и др), на жлъчни киселини и на витамин D.  
Около 80% от холестерола в човешкия организъм има ендогенен произход (синтезира се в организма). Това става главно в черния дроб, в лигавицата на тънките черва, кората на надбъбречните жлези, половите жлези и кожата. Около 20% от холестерола в организма има екзогенен произход - приема се с храни от животински произход – месо, черен дроб, мозък, млечни продукти, яйчен жълтък.
Екскрецията на холестерола става чрез жлъчката, под формата на жлъчни киселини.
В организма холестеролът се намира в две форми: свободен (неестерифициран) и естерифициран. Свободната форма се съдържа в тъканите. В кръвта холестеролът се пренася като естерифицирена форма.
Транспортирането в кръвния ток на приетия с храната холестерол от червата до черния дроб и на синтезирания в черния дроб холестерол до всички тъкани става чрез комплекси, наречени липопротеини. Те се сътоят от холестерол, триглицериди, фосфолипиди и белтъци. Свързани са със специфични протеини, наречени аполипопротеини.
Липопротеините в кръвта се  разделят на 5 класа: хиломикрони, липопротеини с много ниска плътност (VLDL), липопротеини с междинна плътност (IDL), липопротеини с ниска плътност (LDL) и липопротеини с висока плътност (HDL). Те се различават по аполипопротеините. Главните аполипопротеини на HDL са Апо-А-I и Апо-А-II; на LDL – Апо-В-100; на хиломикроните – Апо-В48, Апо-В-100 и др.; на VLDL – Апо-В-100, Апо-С и др.
Хиломикроните се синтезират в клетките на чревната лигавица. Те съдържат: триглицериди (90%), холестерол (5%), фосфолипиди (4%) и белтъци (1%). Притежават Апо-В48 и Апо-В-100, а в кръвообращението към тях се прикрепят още Апо-С-II и Апо-Е. Функцията на хиломикроните е да пренасят екзогенните липиди (приетите с храната триглицеридите, холестерол, фосфолипиди) от червата до всички тъкани и органи. Появянат се след нахранване и 2-3 часа след това изчезват.
VLDL се синтезират в черния дроб. Те съдържат: триглицериди (65%), холестерол (15%), фосфолипиди (10%) и белтъци (10%), които са с ендогенен произход – синтезират се в черния дроб. Основният аполипопротеин е Апо-В-100. В кръвообращението към тях се прикрепва Апо-С-II и Апо-Е. Функцията на VLDL е да пренасят главно триглицериди и по-малко холестерол и фосфолипиди синтезирани в черния дроб до всички тъкани и органи. Постепенно VLDL обедняват на триглицериди и се превръщат в IDL. Те обедняват още повече, губят Апо-С-II и Апо-Е и се превръщат в LDL. 
LDL са богати на холестерол (50%). Съдържат още фосфолипиди (25%), белтъци (20%) и триглицериди (5%). Имат само Апо-В-100. Функцията им е да транспортират синтезираният в черния дроб холестерол до всички органи и тъкани. LDL се нарича още “лош” холестерол, защото при повишаването му в кръвта се отлага в съдовата стена и участва във формирането на атеросклеротична плака.
HDL се синтезира в черния дроб и в червата. Притежава Апо-А, Апо-С, Апо-Е. Съдържа и ензима лецитин-холестерол-ацил-трансфераза, който естерифицира холестерола.
HDL циркулерат в кръвообращението, преминават през всички органи и тъкани, и събират излишния холестерол. Функцията им е да пренасят излишния холестерол от клетките до черния дроб, от където чрез жлъчката се отстранява. HDL се нарича още “добър” холестерол.
Плазменото ниво на холестерола се понижава при ограничаване приема на богати на холестерол храни. Препоръчва се заместване на животинските мазнини с растителни. Всички фактори, които повишават концентрациата на свободните мастни киселини в кръвта (стрес, алкохол, тютюнопушене, кофеин, както и приемането на богата на въглехидрати храна, увеличават холестерола в кръвта.
Изследва се общ холестерол (VLDL+LDL+HDL) и холестерол в HDL и в LDL.
Показания за изследване: основните показания са: оценка на риска от коронарна болест на сърцето и характеризиране на специфични дислипопротеинемии (промени в аполипопротеините).
Биологичен материал: кръв, взета сутрин поне 12 часа след последното хранене.
Лекарствени интерференции: Приемът на липолитични медикаменти води до по-ниски резултати. Анаболните стероиди повишават триглицеридите и холестерола в LDL, а намаляват холестерола в HDL. Контрацептивите, бета-блокерите и антихипертензивните медикаменти повишават триглицеридите, но намаляват холестерола в HDL.
Референтни граници:  При изследване на холестерола не се говори за референтни граници, а за рискови граници. Причината за това е, че за лица с референтни стойности не може да се каже със сигурност, че са здрави, защото атеросклерозата протича безсимптомно. Ето защо, се говори за лица с умерен и с висок риск. 
 

Показател

   Серумна концентрация (mmol/l)

 

Умерен риск

 Висок риск

Общ холестерол

до 5.2

над 6.5

Холестерол в LDL

до 4.0

над 5.0

Холестерол в HDL

над 1.0

под 0.2

Холестерол в HDL/Общ холестерол

над 0.25

под 0.9

Повишени стойности на холестерол (хиперхолестеролемия) се наблядават при:
1. Бременност (физиологично), прехранване с яйца и мазнини;
2. Фамилна хиперхолестеролемия;
3. Чернодробни заболявания – бириарна цироза;
4. Бъбречни заболявания- нефротичен синдром;
5. Ендокринни заболявания –хипотиреоидизъм, неконтролиран диабет;
6. Болести "на натрупване" (цереброзидоза, сфингомиелоза, гликогеноза).

Намалени стойности на холестерол (хипохолестеролемия) се наблядават при:
1. У новородени (физиологично);
2. Терминален стадий на тежки чернодробни заболявания;
3. Заболявания на храносмилателна система (панкреатит, малабсорбционен синдром).
4. Недохранване.
5. Тиреотоксикоза, пернициозна анемия, сепсис.
Повишаването на холестерола в LDL и спадането му в HDL с по 1%, увеличава с 6% риска от инфаркт на миокарда и други тежки атеросклеротични прояви.