Речник на медицинските термини

Редовно актуализирана и допълвана информация за термини, използвани в медицината и фармацията, на български, латински и английски език.

Можете да използвате азбучната подредба или специалното поле за търсене

Хроничен улцерохеморагичен колит (ХУХК)

На латински език: Colitis ulcero-haemorrhagica. 
На английски език: Ulcerative colitis.

Синоними: Улцерозен колит, Хроничен улцерозен колит, Хеморагичен ректоколит.

Определение: Улцерозният колит е хронично възпалително заболяване на дебелото черво и ректума, с предимно хроничнорецидивиращ ход. Характеризира се с по­върхностни кървящи разязвявания и дифуз­но кървене от лигавицата на червото.

Епидемиология: Честотата на улцерозния колит е между  40-100 болни /100 000 възрастно население. Чернокожите боледуват много по-рядко.  Жени­те боледуват по-често (1,5:1).
Заболяването преобладава в младата възраст – 10-35 години. Втори пик се на­блюдава между 55-60-годишна възраст.

Етиология: Етиологията на заболяването не е напълно изяснена. Предполага се намесата на многобройни фактори: инфекциозни, неврогенни, психогенни, наследствени, алергични и имунни.
Приема се, че улцерозния колит е автоимунно заболяване. В серума на болни с ХУХК  има антитела, които реагират срещу антигените на собствените им епителни клетки от лигавицата на дебелото черво. Автоимунната генеза на ХУХК се подкрепя и от нерядкото му съчетание с други автоимунни заболявания - системен лупус, хемолитична анемия, васкулити, увеит и други.

Патоанатомия: В остър стадий лигавицата на дебело­то черво е зачервена, оточна, виждат се множество язви. Налице е полинуклеарна инфилтрация с натрупване на гранулоцити в криптите – крипт-абсцеси. В хронично прогресиращия стадий инфил­трацията е предимно от лимфоцити и хистиоцити, лигавицата е атрофична.
Заболяването обикновено започва от ректума и се разпространява в проксимална посока.
По локализация се различа­ват следните форми на ХУХК:
1. със засягане само на ректума или на ректума и сигмата;
2. със засягане и на colon descendens;
3. със засягане на цялото дебело черво;
4. сегментен тип - засягане  само на част от чер­вото, без да е въвлечен ректумът;
5. илеоколит –освен дебело­то черво се засяга и илеума.

Клиника: Водещ е т. нар. долноколитен синдром –болезнени тенезми с изхождане на изпражнения, примесени с кръв и слуз, а при тежките форми  и с гной. Изпражненията са кашави или воднисти. Може да има фебрилитет до 39-40 °С, редукция на тегло поради честите изхождания.
Различават се няколко клинични форми:
1. лека - няколко изхождания за 24 h на примесени с кръв и слуз изпражнения.
2. средно тежка - коремни болки, 5-10 изхождания на слузни и кървави изпражнения. Общото състояние е увредено.
3. тежка - 15-20 и повече изхождания за 24 h на кръв, слуз и гной. Коремните болки са доста силни, настъпва дехидратация и редукция на тегло. Температурата е повише­на. Има анемия, хипопротеинемия.
4. мълниеносна – многократни изхождания на течни изпражнения, размесени с кръв и гной, силни и постоянни болки в корема, висока температура, тахикардия, бледа суха кожа, нарушиние на съзнанието до сомнолентност и сопор с гър­чове. Установява се анемия, левкоцитоза с олевяване, хипоалбуминемия, тромбоцитоза и склонност към образуване на тромби, азотемия до остра бъбречна недостатъчност.

Според протичането се различават следните форми:
1. остра – среща се в 10-15% от пациентиете, като в 1-1,5%  се наблюдава мълниеносна форма.
2. хронично-рецидивираща – среща се в 85% от случаите, протича с периоди на екзацербация и ремисия. Най-често заболяването се изостря напролет, като при леките форми трае 2-4 месеца, а при тежките – 6 месеца и повече. 5 - 10% от тези пациенти могат да нямат оплаквания в продължение на години след първата атака на заболяването.
3. хронично-персистираща - среща се в 5-10% от случаите, не настъпва пълна ремисия и е по-неблагоприятна.

Усложнения:
1. Локални усложнения – псевдополипи, масивен кръвоизлив, токсична дилатация на дебелото черво (токсичен мегаколон) – с висока температура, опасност от перфорация и развитие на перитонит, опасност от карцином – нараства след първите 7-10 години. Затова след 8-мата година се препоръчва ежегоден ендоскопски контрол на болните с вземане на биопсия от съмнителни участъци.
2. Системни усложнения – ирит, еписклерит, erythema nodosum, pyoderma gangrenosum, артрит, хроничен реактивен хепатит, холангиохепатит, цироза, тромбози, тромбофлебит, тромбоемболия.

Диагноза: Поставя се чрез:
1. Сведения за изхождане на изпражнения примесени с кръв, слуз и гной.
2. Лабораторни изследвания – може да има анемия, левкоцитоза, тромбоцитоза, хипоалбуминемия. Могат да се докажат автоантитела: pANCA - антинеутрофилни цитоплазмени антитела с перинуклеарно флуоресцентно натрупване; антитела срещу чашковидните клетки.
3. Ректоскопия и колоноскопия с биопсия – вижда се зачервена, оточна лигавица с язви.
4. Рентгеново изследване (пасаж или иригография) – установява се нарушен релеф на лигавицата, разширен лумен на дебелото черво.
5. Левкоцитна сцинтиграфия с радиоактивно маркирани автоложни гранулоцити - за доказване на възпалени участъци от дебелото черво.
6. Бактериологично изследване на изпражненията за изключване на инфекциозен колит.

Диференциална диагноза: ХУХК трябва да се разграничи от редица заболавания:
1. Инфекциозен колит: предизвикан от шигели, салмонели, Е. коли, Campylobacter, Clostridium difficile и др.;  от паразити: Entamoeba histolytica, Balantidium coli, ламблии.
2. Неинфедшозен колит: исхемичен колит (при пациенти над 65 г.), радиационен колит.
3. Други чревни заболявания – болест на Крон, доброкачествени и злокачествени тумори на дебелото черво, кървящи хемороиди, чревна туберкулоза, синдром на лесно дразнимото черво.

Лечение:
Диетата е богата на белтъци и бедна на баластни вещества. Изключват се прясното мляко и млечните продукти. Мазнините се ограничават. Препоръчват се крехки меса (пилешко, телешко), нетлъста риба, ориз, картофи, богати на пектин плодове (ябълки, банани, дюли). Дават се течности – чай от шипки, дренки.
Медикаментозно лечение: чрез медикаментозното лечение само се подобрява състоянието на пациента. Пълно излекуване настъпва след оперативно лечение. Прилагат се:
1. Аминосалицилати – садържат аспириновия аналог 5-аминосалицилова киселина и потискат възпалението на червата. Прилагат се перорално и ректално. Подходящи са за лечение на леки и средно тежки форми. Препарати: Sulfasalazin, Osalazine, Claversal (Salofalk), Asacol, Tidocol, Pentasa.
2. Кортикостероиди и АСТН – те са по-мощни противовъзпалителни средсва и се прилагат при тежки и мълниеносни форми. Трябва да се прилагат по възможност по-кратко поради опасност от редица усложнения. Препарати: Sopolcort, Urbazon, Celestone, Prednisone, Prednisolone, Synacthen.
3. Имуносупресори - използват се при неповлияване от аминосалицилати и кортикостероиди. Препарати: Azathioprin (Imuran), Purinethol. Лечебният курс може да продължи 6-24 месеца.
4. Симптоматични средства – антидиарийни средства, аналгетици, спазмолитици, антианемични средства – железни препарати, кръвопреливане.
При тежки форми или при поява на усложнения пациента се хоспитализира.
Оперативно лечение:
Спешно оперативно лечение се налага при: перфорация на дебелото черво, токсичен мегаколон, масивно кръвотечение.
Планова операция се провежда при: тежко протичащи, рецидивиращи тла­съци, влошаване на общото състояние, повишен риск от карцииом, локални или системни усложнения, противопоказания за продължително лечение с медикаменти.
Извършва се отстраняване на част или на цялото дебело черво -  частична или тотална проктоколектомия с илео-анална анастомоза. При противопоказания за нея се извършва проктоколектомия с дефинитивна илеостомия.

Прогноза: Улцерозният колит е заболаване, което продължава през целия живот на пациента, освен ако не се оперира. Протичането при различните пациенти е твърде различно. В едни случаи може да има продължителни ремисии, а симтомите да се овладяват с медикаменти. В други случаи може да има чести изостряния и да е необходимо продължително лечение с няколко медикамента. При поява на усложнение (токсичен мегаколон, перфорация , кръвоизлив) има весока смъртност.
При пациенти със засягане на цялото дебело черво се провежда проктоколектомия.

Прочетете за:
   анатомия на дебелото черво