Да нервничим означава само да си губим времето
здраве.bg
Еволюцията е надарила човека с подсъзнателни механизми за безпокойство. Но толкова ли ни е необходимо то? Защото традиционно се смята ,че хората нищо не правят без основание...
Може би безпокойството е полезно за оцеляването ни!?
Според психолозите, в 10% от случаите ние нервничим за неща, които наистина са важни. Всичко останало са опасения, които са или оправдани тревоги, или тъжни преживявания заради нещо случило се, което не може да бъде променено от нас.
Изследванията показват, че хората, които често и силно се тревожат, действат по-малко ефективно в сравнение с безгрижните. Те успяват да направят по-малко неща и нерядко не са доволни от постиганото.
Резултатите от ново изследване, проведено от учени от университета “Йелс” и Университета на Пенсилвания показват, че дори и 5-минутното безпокойство разваля настроението на човека.
Безпокойството е полезно само в онези случаи, когато то ни мобилизира и подбужда към активни действия. Ние разпознаваме заплахата и в нашата кръв се увеличава съдържанието на кортизол (хормона, които се отделя в резултат на стреса) – човек се готви за защита.
Еволюцията обаче е “забравила” бутон “стоп”. Подготовката за отстъпление (или нападение) е имала логика при нашите предци, но не и за съвременния човек, който се тревожи за непосредствени или бъдещи опасности: какво ще стане с мен, ако ме уволнят от работа, ще ме обича ли истински...
В подобни случаи повишеното ниво на кортизол в кръвта не носи никаква полза. То способства единствено за отслабването на имунната система, т.е. ни прави по-уязвими към инфекциите.
Безпокойството често прераства в трайна тревога, парализира волята ни и вместо да ни подскаже подходящото решение, предизвиква депресия, превръща се в голяма и безсмислена загуба на време и сили. А хроничната тревога може да се отрази негативно на общото здраве.
Хроничното безпокойство и стресът често потикват хората да пият повече алкохол, да пушат повече и да ядат повече вместо да се движат.
Тревогите...