Първа помощ при измръзване
фото: wikipedia
Измръзване може да настъпи и без да усетим нещо повече от признаците на „обичайния” студ.
8 февруари 2012, здраве.bg
Когато са изложени на много ниски температури, кожата ни както и подлежащите тъкани могат да измръзнат почти без да се усетим. Частите от тялото ни, които най-често са изложени на опасност от измръзване, са крайниците - ръцете, ходилата, заедно с носа и ушите.
Ако кожата ви изглежда бяла или сиво-жълта, усещате я много студена и твърда, може би става дума именно за измръзване. Възможно е същевременно да изпитвате сърбеж или изтръпване. Тежкото и дълбоко измръзване пък се съпровожда с образуване на мехури и втвърдяване. При затопляне измръзналата зона от кожата се зачервява и става болезнена.
Болката нараства право пропорционално на степента на измръзване.
Постепенното! затопляне е ключово, за да се справите с измръзването. Ето как трябва да го постигнете:
•
Предпазете кожата си от още измръзване – ако сте на открито, опитайте да стоплите измръзналите си ръце, като ги поставите под мишниците. Можете да ги сложите, разбира се задължително с ръкавици, върху лицето, носа и ушите и по този начин да предпазите и тях. Противно на широко разпространеното, но напълно погрешно, мнение, не търкайте засегнатата област - особено пък със сняг!
•
Потърсете топло място, за да избягате от студа – веднага щом влезете в затоплено помещение, свалете влажните или мокри дрехи.
•
Постепенно затоплете измръзналите области – потопете ръцете или ходилата си в съд с топла вода (около 40-42 градуса). Обвийте останалата част от тялото с топло одеяло. Не използвайте директна топлина като тази от отоплителна печка или камина, тъй като тази топлина може неусетно да предизвика изгаряния върху и без това изтръпналата
кожа.
•
Не вървете, когато ходилата и пръстите на краката ви са измръзнали – така може да задълбочите тъканната увреда.
•
Потърсете спешна медицинска помощ – ако вкочанеността или болката продължат по...
Не е ли сънят първото, което жертвате, когато задачите ви станат твърде много? Ако е така, това е сигнал за тревога...
Контролът върху количеството му в тялото всъщност не е толкова сложен и е по силите на всеки.
Как да “увеличим звука” на вътрешния си глас?
