Урея
Уреята предсавлява 50% от небелтъчната азотсъдържаща фракция. Синтезира се единствено в черния дроб от СО2 и NН3. За разлика от амоняка уреята не е токсична. Тя се разтваря добре във вода, преминава през всички мембрани, които са пропускливи за вода. По-голямата част от уреята се отделя с урината. Малки количества се екскретират през гастроинтестиналния тракт и кожата.
Показания за изследване: неизяснени коматозни състояния; контрол в следоперативния период; контрол при болни на хемодиализа; контрол при болни с остра и хронична бъбречна недостатъчност; контрол на количеството на приетите белтъчини при болни с хронична бъбречна недостатъчност.
Изследването на уреата не е подходящо за ранна диагноза на бъбречните заболявания.
Подготовка на пациента: съгласно изискванията към условията за вземане на биологичен материал за изследване.
Биологичен материал: серум, урина, плазма.
Референтни граници:
Референтните граници на уреята в кръвта са от 1,7 до 8,2 mmol/l.
Референтните граници на отделената с урината урея варират между 233-331 mmol/24h.
Повишено ниво на уреята в кръвта:
1. Преренални причини:
- застой при сърдечна недостатъчност; шок; хеморагия; болест на Адисон – намален кръвоток през бъбреците, поради което намалява филтрацията на уреята.
- дехидратация (повръщане, диария); хиповолемия – намалена диуреза и задръжка на урея в кръвта.
- инфекции; треска; тумори; стрес и др. приемане на храна богата на белтъчини.
2. Ренални причини:
- остра и хронична бъбречна недостатъчност; гломерулонефрити - намалена гломерулна филтрация.
3. Постренални причини:
- обструкция на пикочните пътища (бъбречни камъни; тумори на пикочния мехур, тумори или възпаление на простатата) – нарушена екскреция на урината (уреятя).
Понижено ниво на уреята в кръвта:
- бедна на белтъци храна - намален белтъчен катаболизъм;
- остра чернодробна дистрофия, тежка паренхимна жълтеница, цироза – нарушен синтез на урея.