Речник на медицинските термини

Жлъчният мехур представлява торбичка с крушовидна форма. Разположен е във fossa vesicae felleae на черния дроб. На жлъчния мехур се различават три части: дъно, тяло и шийка. Дъното (fundus vesicae felleae) е неговият сляпо завършващ край. Подава се пред предния ръб на черния дроб и се допира до предната коремна стена. Дъното преминава в тяло (corpus vesicae felleae), което завършва със стеснение, наречено шийка (collum vesicae felleae). Тя продължава в жлъчния канал – ductus cysticus.
Свободната повърхност на жлъчния мехур е покрита с перитониум. Чрез тази повърхност той влиза в контакт с част от напречното дебело черво и дванадесетопръстника. Повърхността, с която жлъчният мехур заляга във  fossa vesicae felleae е покрита със съединителна тъкан, която го свързва здраво с черния дроб.
Останалите слоеве на стената са: 
   - мускулен слой (tunica muscularis) – състои се от гладкомускулни снопчета, разположени циркулярно, косо и надлъжно. Най-дебел е в областта на шийката.
   - лигавица (tunica mucosa) – образува множество гънки. Състои се от еднослоен цилиндричен епител и от lamina propria, състояща се от съединителна тъкан и кръвоносни съдове. В близост до шийката лигавицата съдържа жлези, произвеждащи слуз.  

Екстрахепаталните жлъчни пътища представляват три жлъчни канала. Общият чернодробен канал (ductus hepaticus communis), който излиза от черния дроб ии има дължина 4-5 cm. Разполага се мeжду двата листа на lig. hepatoduodenale. Мехурният канал (ductus cysticus), който е продължение на шийката на жлъчния мехур и е с дължина около 3 cm. Общият жлъчен канал   (ductus choledochus) се образува от сливането на общия чернодробен и мехурния канал. Дължината му е около 7-8 cm. Отначало се разполага мeжду двата листа на lig. hepatoduodenale. След това той преминава зад горната част на дуоденума и пред панкреаса. Слива се с големия канал на задстомашната жлеза и образуват ampulla hepatopancreatica, която се отваря на върха на   papilla duodeni major.
Стените на големите жлъчни канали се състоят от лигавица, слабо развит мускулен слой и от външен фиброзен слой.
Крайната част на ductus choledochus има добре изразена циркулярна мускулатура – m. sphincter ductus choledochi. Този мускул преминава в добре развита циркулярна мускулатура около ампулата - m. sphincter Oddi.

Произведената в черния дроб жлъчка от общия чернодробен канал може да премине направо в ductus choledochus и да попадне в дванадесетопръстника. На гладно, когато в червата не се извършва смилане на мазнини, жлъчката се насочва към жлъчния мехур, който представлява резервоар за събиране на жлъчка. Тук тя се концентрира 5-10 пъти. Чернодробната жлъчка съдържа 95-98% вода, а мехурната 86-92%.

Жлъчният мехур се  кръвоснабдява от  a. cystica, а жлъчните канали от клончета на a. hepatica communis.
Лимфните съдове на жлъчния мехур и жлъчните канали се оттичат към чернодробните лимфни възли, разположени в областта на porta hepatis.
Инервацията на жлъчния мехур и жлъчните пътища се осъществява от симпатикови, парасимпатикови и сетивни нервни влакна.